uzagroexport.uz
Полезни връзки
.Полезна информация


Начална страница

Фауна

Безгръбначни животни

Фаунистичното  разнообразие  на безгръбначните  животни в Националния  парк “Централен Балкан” е оценено чрез моделни групи: първаци (Protozoa), кръгли червеи  (Nematoda),  Tardigrada,  паякообразни  (Arachnida),  многоножки (Мyriapoda), насекоми (Insecta), мекотели (Mollusca).

Богатство на таксоните

От посочените групи в парка са установени 2 387 вида и подвида, обхващащи
261 редки (стенотопни)  вида, 168 ендемита, 108 реликта, 36 вида, включени в световни и европейски списъци на застрашени видове, IUCN (19), CORINE (21) и 10 вида защитени  в България.  Тяхното  разпределение  в отделните  групи  е представено  в Приложение  No 10. Установеният  брой безгръбначни  животни представлява около 45% от очакваните за района около 6 500 – 7 000 вида (Приложение No 11).

Оценката  и  анализът  на  данните  за  различните  групи  показва,  че  Троянска планина  и  Златишко-Тетевенската  планина  са  най-добре  проучени,  а Калоферската планина е по-слабо изследвана и данните са по-бедни. Разпределението на безгръбначната фауна по растителни пояси е също неравномерно.  С най-голямо  видово разнообразие  се характеризира  поясът на

НАЦИОНАЛЕН ПАРК “ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН” НАХОДИЩА НА ВИДОВЕ ЖИВОТНИ С КОНСЕРВАЦИОННО ЗНАЧЕНИЕ

На картата е обобщена наличната информация, съдържаща се в базата данни на Географската  информационна  система на парка, разработена от GEF Проекта, за          пространственото    разпределение    на   редки,    ендемични,    реликтни    и застрашени безгръбначни и гръбначни животни на територията на Националния парк “Централен Балкан”. В категорията ендемити са включени локални, български  и  балкански  ендемични  видове.  Отбелязани  са  само  находищата, които са установени при посочените в текста проучвания. Резултатите от теренната работа са представени в сборника “Биологичното разнообразие в Национален парк “Централен Балкан”.

Значителна част от територията на парка не е била предмет на специално проучване по отношение на съответните видове. Територията на резерватите бе приета като такава с висока консервационна стойност и проучването беше насочено в извънрезерватната територия. Въпреки че на територията на резерватите  са  отбелязани  единични  находища  на  консервационно  значими видове, разпространението на тези видове в тях е много по-широко от представеното. Освен това, някои едри видове животни имат значителни територии на обитаване,  които не могат да бъдат отразени чрез използваните символи.

Природозащитно значими безгръбначни таксони

Установяването на значимостта на различните хабитати за успешното опазване на безгръбначната  фауна  се извършва  на базата  на критериите,  възприети  от Бернската конвенция: видово и популационно  богатство и наличието на редки (стенотопни), ендемични, реликтни и застрашени видове (включени в световни или европейски Червени книги). От установените в парка видове 485 са с природозащитна значимост, а от тях 29 са застрашени.

Редки видове безгръбначни животни в Националния парк
“Централен Балкан”

Редки  (стенотопни)  видове  са  установени  във  всички  дялове  на  Централен Балкан, но най-голям е броят им в района на Троянски проход – х. “Добрила” (59), Карчов преслап – Троянски  проход (44), Заводна – Карчов преслап (41). Процентът им е най-голям при паяците (Araneae) (42%). Процентът на редките видове е висок и при ручейниците  (Trichoptera) (35,9%) – досегашните  данни позволяват 23 вида да се разглеждат като редки.

В останалите групи процентът на редките (стенотопни)  таксони не надминава
10%, но при всички има характерни видове, тясно привързани към определени хабитати в планината.

Ендемити  – Общият брой на ендемитите,  установени  в Централен  Балкан, е
167.  Ендемитите  са  разнообразни  по  произход  и  представляват  хетерогенна група. Най-много са балканските (86), следвани от българските (52) и локалните (29) ендемити. С най-много ендемити са околностите на вр. Ботев (55), следвани от територията, разположена между Карчов преслап и Троянски проход (50) и между Троянски проход и х. “Добрила” (50). Разпределението на ендемитите по групи е посочено на Фиг. 17.

При  някои  от  по-малките   групи  процентът   на  ендемизъм   е  много  висок (Myriapoda – 30,5 %, Orthoptera – 28,0%, Plecoptera – 25,0%, Mollusca – 23,3 %), докато при останалите  рядко надминава  10 (Opiliones  – 13,3 %, Trichoptera  
13,2%,  Coleoptera  – 9,3%, Araneae  – 4,0 %, Lepidoptera  – 3,6% Heteroptera  
3,0%, Nematoda – 2,4 %, Diptera – 1%).

Най-много ендемити са установени в групата на твърдокрилите  (Coleoptera). За тази група най-много (48) са намерени в Калоферската планина и околностите на вр. Ботев (24). Най-богат на ендемични таксони (26) е поясът на буковите гори. Най-много са регионалните ендемити (6) в пояса със субалпийска растителност.

Ендемични безгръбначни видове в Националния парк “Централен
Балкан” (в първия ред е отразена процентната представеност)

Следва групата на мекотелите (Mollusca), където са установени 21 ендемита: 3 локални,  8  български  и  10  балкански.  Най-висока  консервационна  стойност имат локалните ендемити: Bulgarica pagana bulgarica, разпространен в Средна Стара планина; Lindbergia uminskii, известен от северното подножие на Вежен, горното течение на Бели Вит, Черни Осъм и пещерата Птича дупка; Milax verrucosus, намерен по горното течение на Черни Осъм и южно от Тетевен.

Голям е броят и на ендемитите и в групата на многоножките (Myriapoda), представена с 18 ендемита: 5 локални, 6 български и 7 балкански. Пещерните местообитания са особено важни за много от ендемичните видове от групата на паяците (Araneae).

Процентът на ендемичните таксони от безгръбначните животни е значим (7%) и определя Централна Стара планина като център на формообразуване.

Застрашени видове, включени в Световни и Европейски Червени книги

Araneae: Eresus cinnaberinus – намерен само в района на Баш мандра (IUCN).

Orthoptera: Odontopodisma rubripes, известен от околностите на х. “Дерменка” и х. “Мазалат” (IUCN); Metrioptera domogledi (IUCN); O. rubripes, известен от района на Карлово (IUCN); Mantis religiosa, намерен над Карлово (CORINE).

Coleoptera: Calosoma sycophanta, известен от района на вр. Ботев (IUCN, CORINE); Carabus intricatus – х. “Хайдушка песен”, Троянски проход, “Яворова лъка”  и х. “Равнец”  (IUCN,  CORINE);  Rosalia  alpina  – х. “Хайдушка  песен” (IUCN, CORINE); Osmoderma eremita – Централен Балкан (IUCN, CORINE).

Neuroptera:  Myrmeleon  formicarius,  намерен близо до х. “Рай” и над Карлово (IUCN, CORINE); Distoleon tetragrammicus, намерен над Карлово и около Калоферския манастир (IUCN, CORINE): Libelloides macaronius, намерен над с. Бели Осъм (IUCN, CORINE). Това са единствените атрактивни представители от разреда в България, които се срещат в планините.  Биотопите  и на трите вида могат да се смятат за застрашени.

Hymenoptera:  Formica  lugubris,  известен  от районите  нa Троянски  проход  и Равнец (IUCN, CORINE);  Formica pratensis Retzius, обитава районите на Козя стена,  и  Беклемето  (CORINE);  F.  rufa,  намерен  в  районите  х.  “Паскал”  –  р. Заводна,  Карчов  преслап  – Троянски  проход  и Равнец  – изворите  на Тунджа (IUCN,  CORINE);  F.  transcaucasica,  известен  от  района  на  х.  “Паскал”  –  р.

Заводна (IUCN, CORINE); Liometopiuum microcephalum,  известен от района на река  Костина   (CORINE);   Polyergus   rufescens,   известен   от  района  на  река Костина (CORINE).

Lepidoptera: Parnassius apollo bosniensis e намерен на Козя стена, на вр. Ботев и около  Русалийски  проход  (IUCN,  CORINE);  Polyommatus  eroides,  известен  от Козя стена и вр. Ботев (IUCN, CORINE); Apatura iris iris e намерен в резервата Боатин (IUCN, CORINE); Boloria eunomia, известен от районите на вр. Левски, вр. Ботев и Русалийски проход (IUCN, CORINE).

Mollusca:  Balea  perversa  –  установен  над  Карлово  (IUCN,  CORINE);  Helix pomatia – разпространен  в районите на Троянски проход и Русалийски проход (IUCN, CORINE).